Бащата на текстилната индустрия у нас умира като монах
Мария Петкова, filternews.bg Следвайте " Гласове " в Телеграм
За да бъде наименуван преди време Габрово Българският Манчестър и да способства за икономическия напредък на страната ни, са съдействали редица предприемчиви и образовани хора, измежду които е и Васил Карагьозов. Докато той е преподавател по геометрия, случайността го среща с пионера на текстилната индустрия в Габрово – Иван Калпазанов, човек с напредничаво мислене и афинитет към техническите новости. Срещата им се оказва съдбоносна. Благодарение на нея Васил става проспериращ индустриалец, а с Калпазанов остават близки другари до трагичната му гибел.
Към края на живота си Васил пък изоставя всичките си триумфи и благосъстояния и се обръща към Бога. Замонашава се в Зографския манастир и живее там до края на дните си. Отива си на 28 март 1938 на 84 години и е заровен в Света гора.
Васил се ражда в Търново на 14 юни 1856 година в богатия търновски жанр Карагьозови. Негов кръстник е хаджи Николи хаджи Димов Минчоолу, фамозният с обещанието си: „ Ще дам всичкото си благосъстояние, само че в Търново гръцки владици няма да има “.
Семейство Карагьозови. От ляво надясно Кольо, Венка, Иванка, Вела и татко им Васил. (1905 г.)
Васил е племенник на фамозния Стефан Карагьозов, създател на първата в града фабрика за коприна, която след това уголемява с работилница за произвеждане на алкохол. Малко преди Освобождението съгражда и парна мелница в местността Дервеня, чиито остатъци още стоят на пътя Велико Търново – Русе. Прави и завод за произвеждане на бира, от който потегля историята на днешната пивоварна „ Болярка “. Преди гибелта си отваря клон на фабриката за коприна и в Габрово през 1878 година
Благодарение на опциите на рода, Васил е изпратен в Европа да продължи образованието си. Там учи немски и френски, търговия и математика. Завършва инженерство в политехническите университети на Щутгарт и Виена. В Австрийската столица се сприятелява с бъдещия княз на България – Фердинанд. През 1881 година Васил става преподавател в Априловската гимназия в Габрово, където наглежда и фабриката за коприна на чичо си.
Един ден получава покана от към този момент известния Иван Калпазанов, който таман открива първата в България фабрика за вълнени прежди и платове, която работи с машинален дарак. Идеята на самоукия предприемач, който не владее непознати езици, е да купи текстилни машини от Германия. Затова му е необходим човек, който схваща от търговия и знае немски. Изборът на Васил за тази работа не го подвежда. Той добре познава немците и тяхната придирчивост, научил се е и на печеливши търговски похвати. Веднага написа писмо с молба за предложения до разнообразни производители, само че без да го адресира съответно. На плика е написано: „ До най-хубавата фабрика за произвеждане на текстилни машини “. Сделката за нужната техника е подписана бързо с Рихард Хартман в Кемниц. Машините идват на свищовското пристанище с транспортен съд и оттова са превозени с биволски впрягове до Габрово. Васил спомага и за градежа на фабриката, като издейства покровителството на княз Александър Батенберг посредством един от синовете на чичо си Стефан. Междувременно продължава да преподава на учениците си.
Батенберг идва и на откриването на първата у нас текстилна фабрика, което е на 14 ноември 1882 година Тя има 240 вретена и е известна като Първата княжеска придворна фабрика за шаяци, сукно и гайтани. Шест-седем години по-късно Васил и Иван я уголемяват – вретената към този момент са 864 и тя стартира да преработва 250 тона вълна и произвежда 100 тона прежда.
На фотографията, въпреки и да не се схваща добре, е точно първата в Габрово фабрика за текстил
На знамето й, което Карагьозов поръчва във Виена, е извезан девизът на създателя й: „ Труди се, постоянствай и не се пердах! “, който той постоянно повтарял на хората, с които работи. Освен съдружници двамата другари се сродяват. Васил се дами за Дешка, огромната щерка на Калпазанов през 1887 година Две години по-късно Иван умира, само че бизнесът му, останал в сигурните ръце на шурей му, продължава да просперира. На първото стопанско ревю в Пловдив през 1892 година фабриката получава почетен диплом и златен орден. Лично княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза посещават павилиона на фабрика „ Иван Калпазанов “ и остават впечатлени от високото качество на стоката. По-късно идва и самопризнание под формата на медали от международните изложби в Чикаго, Анверс, Лиеж, Лондон и Солун. Карагьозов става формален снабдител на княжеския двор и армията. Започва да изнася в Румъния, Турция и Египет.
Заради заслугите му към търговията сред България и Турция през 1895 година при визитата си у нас великият везир го награждава с медал „ Междие “ четвърта степен. Днес той се пази в Габровския исторически музей.
В Египет Васил получава поръчка за доставка на платове за дрехи на британската войска. През 1909 година прави мощна парна електроцентрала към фабриката си, която персонално Фердинанд идва да открие.
За развиването на промишлеността у нас Карагьозов способства и като народен представител в Четвъртото велико национално заседание от 3 до 15 май 1893 година и в последвалото го Седмо нормално национално заседание, по време на което прави смяна в Закона за митниците. Прокарва алинея за „ пропускане без мито на всички машини, елементи от тях и сечива, които се използват в промишлеността “, за безмитен импорт на първични материали за занаятите и промишлеността, както и на дървен материал. Също по този начин той е съветник по съставянето на Закона за поощряване на локалната промишленост.
Заради публичната му активност и във връзка 50-годишнината на фабриката „ Иван Калпазанов “ през 1932 година Борис III го награждава с най-високия тогава български медал – за гражданска заслуга, първа степен.
За страдание обаче триумфите на Васил са единствено в професионален проект, до момента в който персоналният му живот е изпълнен с нещастия – губи рано две от децата си, както и едвам 35-годишната си брачна половинка Дешка. Тези житейски тествания го карат да обърне взор към Бога. Освен това той се отдава на щедрост, като подарява църкви, детски градини и основава фонд за небогати възпитаници. Често върви за молитва и поклонение в светогорския манастир „ Св. Георги Зограф “.
През 1933 година Васил е по бизнес каузи е в Италия и излиза да се разноски по езерото Комо с лодка, която обаче се прекатурва и той замалко не се удавя. Спасява го светогорски духовник, който по случайност е наоколо. Карагьозов вижда в тази преживелица Божието божество и взема решение напълно да се отдаде на Господ. Обръща тил на всичко материално. През 1934 година е подстриган и приема името Вениамин. Част от благосъстоянието си дава за благоустройството на Зографския манастир, като подарява и персоналната си библиотека.
Инфо: filternews.bg
